До 2029 г. на територията на ЕС следва да бъдат изградени депозитни системи за връщане на празни пластмасови бутилки. В 17-те европейски страни, които вече имат подобна система, се регистрира висока събираемост.
Пред страната ни са три задачи – анализ къде какво количество отпадък се генерира, промяна в законодателството и инвестиции в машини за разделно събиране.
„Най-голямата инвестиция е в разполагането на тези вендинг машини„, поясни заместник-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов.
Гражданите ще заплащат депозит, който ще бъде включен в цената на напитката – над продажната, и ще се възстановява при връщане на празната опаковка на определените места. В държавите с вече изградени депозитни системи, стойността на депозита варира между 10 и 25 евроцента.
„Цифрата, която се обсъждаше, е 20 стотинки за опаковка. Идеята е да се обхване максимален кръг от заинтересовани лица – всеки един от нас да може да върне бутилката си на възможно най-много места. Не говорим за кофи за разделно събиране, говорим за машини„, уточнява Владимир Димитров от „Пластик Пакт България“.
Опаковката в депозитната система ще има изрична маркировка, която ще бъде прочетена от съответната машина и ако бутилката е прекалено мръсна, машината няма да я приеме, допълва той.
От февруари 2022 г. депозитната система се обсъжда в работна група в МОСВ. С приемането на директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба производителите се задължават да включат рециклирана пластмаса във всяка произведена бутилка.
Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, изтъква правото на производителите и рециклиращите компании до приоритетен достъп до събрания материал.
„Този отпадък ще бъде изключително ценен, тъй като смисълът на депозитната система е да има затворен цикъл. Бутилките, които ще се събират в депозитната система, тъй като се предполага, че са чист ресурс, директно ще отидат в други бутилки, няма да бъдат замърсени – това, което в момента се случва в контейнерите за разделно събиране“, коментира Цветанка Тодорова, председател на браншовата асоциация „Полимери“. Тя добавя колко е важно да се гарантира оставането на отпадъка в България. В момента рециклаторите внасят разделно събрана суровина от други страни, включително от други континенти.
От догодина съгласно действащото законодателство пластмасовите бутилки за напитки би следвало да съдържат 25% рециклиран материал. Тодорова е песимист как при настоящата ситуация то би могло да бъде подсигурено. Сега такива бутилки са изключителна рядкост, защото липсва качествен рециклиран материал, чиято цена е „доста по-висока от цената на първичния материал, което оскъпява продукта“ и е въпрос на икономически избор на бутилиращите компании.
Христо Бояджиев е отговорник за пилотния проект за депозитната система в една от големите търговски вериги. Към днешна дата в 19 от магазините на веригата в страната потребителите могат да връщат празни бутилки и кенчета, като до момента са събрани над 15 милиона бройки, което е равнозначно на над 280 тона пластмаса и над 60 тона алуминий.
За общините депозитната система е едно от решенията за драстично намаляване на количествата отпадъци, подчертава Десислава Стойкова, експерт по устойчиво развитие в Националното сдружение на общините.
„Към момента съществуват цветните контейнери, които събират този вид отпадък. Бъдещето е да се поставят вендинг машини в големите търговски обекти, а в малките може да се изкупува ръчно, самостоятелно връщане. Възможно е да се поставят вендинг машини и на територията на площадки за разделно събиране. Ще се прецени кой модел е най-удачен.“
Вариант, в който магазините събират ръчно този тип продукти, повдига много въпроси, твърди Людмил Димитров, председател на Българската асоциация на търговците на дребно, която обаче не е представена в работната група. Той пита кой ще се грижи за състоянието на продуктите, къде ще се съхраняват и как ще бъдат овъзмездявани тези магазини. Търговците от малките магазини се оказват непредставени в работната група. Димитров сочи негативния опит с хартиените отпадъци – основно кашони, „обаче не се получава“, те се трупат в складовете, защото фирмите, които трябва да ги събират по график, не го спазват.
Съществува тезата, че депозитните системи не са чудотворно решение за намаляването на пластмасата и замърсяването. От Zero Waste France алармират, че депозитните системи могат да постигнат обратен ефект – вместо да се ограничи, потреблението на пластмасови бутилки да се стимулира. В американско разследване пък се изтъква, че повторното обработване на пластмасата не е безопасно, защото тя се разгражда при всяка следваща употреба, което ограничава живота ѝ за рециклиране.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
