- Нивото на пластмасмасовите отпадъци расте експоненциално бързо. Ако темпът се запази, до 2050 г. на повърхността на планетата да се натрупат още 33 млрд. тона.
- Основна причина за проблема е липсата на инфраструктура за правилното им изхвърляне и преработка в голяма част от света.
- Китай и Индия са най-големите източници на пластмаси в океаните, но и много от богатите страни като САЩ и Канада плащат на развиващите се такива да изхвърлят боклуците си на тяхна територия.
Светът е генерирал 353 млн. тона пластмасови отпадъци през 2019 г. – двойно повече в сравнение с 2000 г., показват данни от проучване на Meijer et al, публикувано в сп. Science Advances. Много части на света все още не са готови да се справят с голямото количество пластмасови отпадъци, които те самите образуват или внасят от други страни. Според експерти от Програмата на ООН за околната среда близо 3 млрд. души нямат достъп до услуги за регламентирано третиране на твърди отпадъци, а в населените места, в които живеят други 2 млрд., все още няма редовно събиране на битовата смет. Това е и основната причина, поради която пластмасите в околната среда се множат. От всички пластмасови изделия, произведени от 1950 г. насам, близо 80% са се озовали в околната среда или на сметищата за смесен отпадък.
Ако не променим начина, по който произвеждаме, консумираме и изхвърляме пластмасовите си отпадъци, експертите от ООН очакват до 2050 г. на повърхността на планетата да се натрупат още 33 млрд. тона от същото.
Неправилно изхвърлената торбичка каца по дърветата
От близо 350-те милиона тона пластмасов боклук, генериран годишно, около една пета днес попада в категорията „неправилно управляван“ – казано иначе, той просто бива захвърлян и зарязван някъде без никакво управление.
Той заплашва сушата, морската среда, а вече пряко и хората – под формата на микропластмаси.
Инфографиката по-долу визуализира най-големите вносители на неправилно управлявани пластмасови отпадъци през 2019 г. Това обикновено са по-слабо развитите държави, които предоставят сметища срещу икономически облаги, въпреки че не могат да се справят с преработката им, а всъщност и само част от пластмасовите отпадъци са годни за рециклиране.
Държави сметища
Азиатските страни формират по-голямата част от неправилно управляваните отпадъци на планетата и много от най-замърсените реки са имено в региона. Индия и Китай отчитат по над 10 млн. тона нерегламентирани пластмасови отпадъци – заради голямото им население. Филипините са с третия най-голям принос за проблема и представляват 37% от всички „лошо управлявани пластмаси“ с над 350 хил. тона годишно изхвърлени в океаните. Азиатската страна има голям проблем с отпадъците, като наскоро бяха закрити 335 незаконни сметища. През 2019 г. Филипините са популярна дестинация за износ на боклук, като напоследък управляващите там опитват да се борят, за да променят това. Страната неотдавна например върна на Канада 69 контейнера с отпадък в знак на протест.
Трите континента Северна Америка, Европа и Океания заедно формират едва 5% от глобалните неправилно управлявани пластмасови отпадъци. Важно да се отбележи обаче, че тези числа не отразяват количеството отпадъци, които страните изнасят в чужбина – всеизвестно е, че много богати страни изнасят отпадъците си в по-бедните държави като Филипините.
Купувам-продавам пластмаса
До 2017 г. Китай бе основният вносител на отвъдморски пластмасови отпадъци, като представляваше приблизително 50% от световния внос на пластмасова скрап. След това държавата забрани вноса на редица видове пластмасови отпадъци, което доведе до сериозен спад на световната търговия за подобни „суровини“. Така през 2021 г. световният внос на пластмаси възлиза на едва ⅓ от нивата през 2017 г., но страни като Малайзия, Индонезия и Виетнам бързо компенсираха, увеличавайки своя дял във вноса.
5000 бутилки на човек
На глава от населението Коморските острови в Източна Африка оглавяват списъка. Нерегламентираните пластмасови отпадъци на архипелага възлизат на над 4500 празни пластмасови бутилки от по 500 мл на човек годишно. Това, разбира се, е една от най-слабо развитите държави в света – потреблението на домакинствата представлява почти 100% от годишния брутен вътрешен продукт на страната.
Въздействието на пластмасовите отпадъци
Милиони тонове пластмасови отпадъци попадат в океаните всяка година – поне 85% от целия морски боклук. Това представлява сериозна заплаха за рибите и други морски същества, които се заплитат в пластмасови отпадъци или ги поглъщат. Според прогнози на Световния икономически форум до 2050 г. се очаква отпадъците в океаните да тежат повече от животинските им обитатели.
В идните години очакванията са нивата на рециклиране да се подобрят, но това далеч няма да е достатъчно, за да избегнем пластмасовата епоха. Публикувано в Environment international проучване установява, в кръвта на 77% от хората са открити по няколко вида пластмасови полимери. Вредата за организмите все още се изследва, но изследователите заключават, че ако пластмасовите частици в кръвния поток, се пренасят от имунни клетки, възниква въпросът могат ли такива експозиции потенциално да повлияят на имунната регулация, или предразположението към заболявания на имунната система.
Източник: Капитал
